Това е една изпитана и утвърдена рецепта! Ще ви помогне в много случай, когато сте изпаднали в отчаяно състояние :)))

Понеже темата е наболяла ще започна директно с отговора на въпроса „Как да получим невъзможното?”. Никак! Това е! Точка. Ама голяма и черна! Някой неща са просто н-е-в-ъ-з-м-о-ж-н-и! И колкото по-бързо свикнем с мисълта, толкова по-малко време ще отделяме на такова прахосничество, кощунство, разпищолване, разхищение на...на какво? ... енергия...точно така!

Нещата обаче не са толкова черногледи....ако нещо е наистина невъзможно, то просто не е за вас. Дори повече, в дългосречен план това нещо би ви донесло повече негативи, отколкото обратното.

-          Как да различим истинското невъзможно от лъжливото?

-          Много просто!

...или както казва Камен Донев – опитай, ако не стане, опитай пак, но...не се напъвай. Ако се напъваш, най-много да пръднеш и...какво...нищо повече. Проверих го – прав е човекът!

Та...как точно ли? Ами по-най старият, познат още от мезозойският период метод ;)

Същото е като купуването на обувки. Има някой хора, просто влизат в магазина, харесват си обувки и ги купуват. Ми има ги такива хора бе – наясно са с възможностите си, знаят какво е за тях, къде да го намерят, отиват, виждат потенциал в нещо и усещат, че именно това е тяхното „нещо”. Реалисти. Или както наскоро разбрах как им викат на такива хора: „тоя си ебало майката”

Има обаче други, които мислят, обикалят, преглеждат, мерят, събуват, обуват и не купуват. Незнаят какво е за тях...лутат се на моменти ...часове ..дни ...месеци ....години?!?

Аз за някой неща ...е те така....често купувам на момента, но и често мисля по една седмица. Да не говорим, че преди време, отидох в един магазин с идеята, че ще видя обувките, които съм си харесала преди година и половина и ще си ги взема (тогава не си ги купих). Отчайващо нали?!? Толкова бях мислила за тях и съжалявах, че не ги взех....

Отчайващо, отчайващо, ама ги намерих! Седяха си там :)))... Зарадвах се. Това е невъзможното си казах аз. Колко вълнуващо а?!!!

Само искам да сте спокойни...важно е!

Не си ги купих :))))) ...даже не се замислих. Просто не ме изкефиха толкова много както преди. Някак сега не си ги представих на мен...

Да – това беше наистина „невъзможното” си казах този път на глас! Онова, което в даден момент си мислим, че искаме, а всъщност не е за нас. Понякога обаче ни отнема твърде дълго време да го разберем. Тогава ми беше харесала самата идея за тези обувки. За начина, по който ще ми седят. Някакво моментно изображение на НЕ мен си. Напоследък е твърде трудно да погледнем реалистично на нещата, да погледнем отстрани и изобщо да разберем какво искаме, особено ако сме се заинатили да искаме нещо, което не е за нас. Още повече откак отвсякъде ни натякват да се борим колкото може по-напористо и колкото може по-целенасочено. За какво? С кого? По дяволите защо? Вярвам, че когато нещата са предназначени за нас си, пътя може и да е труден, но не и невъзможен. Лесен!?! Не лесен в буквалния смисъл, а в смисъла на „зареждащи трудности” онези, които не ни подкопават, а ни мотивират.....един човек му вика на тва фийдбек...следи за фийдбека..той ти казва правилно ли е нещо или не, за теб ли е нещото или не.

Пак ще повторя какво казва Камен Донев: опитай, ако не стане, опитай пак, но...не се напъвай. Ако се напъваш, най-много да пръднеш и...какво...нищо повече.

Тези обувки бяха просто за някой друг!, който обаче се е напънал и си е взел такива, с които ще се спъва по-често, ще залита по-често и ще пада по-често... или по-лошо, изобщо не си е взел никакви обувки и сега е бос. Да, верно, здравословно е да се върви бос, но само в природата или около селскостопански култури, засяти с любов. Прави изключение само Антрактида, ноооо това е друга тема....

Та за този... неговите обувки си го чакаха да ги вземе....да се откаже от другите....непригодните ....невъзможните .... или просто да се обуе най-накрая...и то повече от година и половина! Е това е вече отчайващо!

Обобщението: невъзможно е това, което не би ви добавило стойност към по-добро съществуване. Онова, от което нямате нужда, но не си давате сметка. Онова, което си мислите, че искате, а всъщност ви пречи изобщо да мислите! Онова, което би ви накарало да се чувствате празни, дори и да е в ръцете ви. Така, както трябва да бъде, е и ще бъде!!!

Всичко останало е повече от възможно!

П.С. седмица след това, вървейки с широко отворени очи и вече неангажирано внимание върху по-горе изложените пътъци,  попаднах на ебати страшните обувки на един квартален пазар.

Дали се замислих преди да ги купя? – НЕ :) Те са моите обувки – вървят сами бе...знаят си пътя!!!

Благодаря, но имам още малко.

...само да напомня какво казва Камен Донев: опитай, ако не стане, опитай пак, но...не се напъвай. Ако се напъваш, най-много да пръднеш и...какво...нищо повече. ВЕЛИК Е, ПРИЗНАВАМ ГО!!!